Докога ще си скапан заложник? Докога ще живееш живот, където нямаш право на избор? Докога животът ти ще бъде контролиран от следващия залог? 

Аз се казвам Иво и съм компулсивен комарджия или както е по-често срещано да се нарича - хазартно зависим. За последно заложих на 16.09.2021 година и от тогава се боря с тази гнусна и бавно убиваща болест. С това искам да кажа, че знам какво е да си там, там в мрака! В продължение на 10-11 години залагах активно, всеки ден. Залагах всичко, до последната капка живот в себе си. Помня много добре, все едно беше вчера, как денят ми започваше всеки път с едни и същи мисли - "какво ще правя сега, какво ще правя с всичките си задължения" и "от къде да намеря пари, за да заложа, да спечеля и да върна живота си обратно". Започваше и протичаше така. Всяка една минута от ежедневието ми, беше контролиран от тези мисли. Нямах избор в живота си, нямах избор в действията си, нямах избор в мислите си. Около мен животът течеше, аз бях в него, но само тялом. Духом и мисловно, аз бях някъде другаде. Нямаше значение дали съм на рожден ден или погребение, в мислите си аз бях там, пред слот машината или рулетката. И страдах! Мислех си, че живея, че по този напин се боря, че се опитвам. В действителност се оказа, че наистина съм го правел, но за да постигна бавната си смърт и нищо повече. С всеки изминал ден, с всяка изминала седмица и месец, с всеки следващ ден, аз губех. И не говоря за пари. Не, ни най-малко не говоря за това! Тук някъде вероятно ще си кажеш, как аз в действителност съм някой стотинкаджия, който само минава и играе на 20 стотинки. Добре, мисли си каквото искаш. Но нека ти кажа какво загубих - загубих блясъка в очите на родителите ми, загубих безценни години, в които растеше моето дете. Загубих безброй прекрасни моменти с жената до мен, просто защото аз никога не бях там. Загубих сестра си, която не ми говори и до ден днешен. Загубих приятелите си, без които не мога. Загубих работата си, осъдиха ме на два пъти за измами. Но аз залагах! Залагах отново и отново. И всеки път си казвах "този път ще успея". Но с какво ли исках да успея? Вероятно да върна времето назад? Да спечеля и да възвърна уважението и любовта на близките си? Да спечеля в казиното и така с щракване на пръсти всичко да бъде по старо му? Залагах! Залагах и продължавай да губя! Не, нямаше значение дали съм спечелил Х лева, аз губех! Губех себе си, губех живота си. Все повече губех почва под краката си и пропадах в тази бездна, този ад. В един момент нямаше значение дали живея. Дори напротив - молех се този Ад да приключи, да ме няма, да не наранявам повече близките си, да не наранявам повече всеки човек, които се докоснеше до мен. Исках да ме няма. И в действителност вече ме нямаше, не и този човек, който бях и който исках да бъда - добър син, добър баща, верен приятел. Вече бях полумъртъв. Нямаше ме. Но исках да ме няма и физически. 

През всички тези години, аз загубих всичко. Но залагах. Не спирах да залагам, нямаше значение какво, колко и как губя, и аше значение само следващия залог. И ставах все по-устремен в тази мисъл, мисълта за това че трябва да заложа днес, а когато спечеля, всичко ще се оправи. И дори по якога печелех, но не спирах, а продължавах. Защото нямаше значение печалбата, а само и единствено играта, залога, загубата. Виждах примерите около себе си в казината и игралните зали - хора, които нямаха живот, които бяха само сенки, без чувства, без емоции... Виждах ги, но не проглеждах. 

И всички тези пъти, в които нямаше вече пари, с които да залагам, нямах очи, за да се прибера у дома при жената до мен, нямаше как да вдигна телефона на поредния лихвар и да го излъжа отново... Затова обикалях. Обикалях улиците безцелно, без посока, без желание, без живот в мен. Обикалях и гледах хората, опитвах се да прочета в очите им живота който водят. Някои от тях бяха изморени, други тъжни, а трети щастливи. Гледах ги и им завиждах, благородно им завиждах. Защото те бяха нормални, те не бяха комарджии като мен. Те имаха живот, емоции, чувства, цели, приятели, любими хора за които им пукаше. А аз нямах нито едно от тези неща. Аз имах хазарта и той имаше мен. Аз нямах избор. Живеех живот без право на избор. Аз бях само един пленник. Вече се бях превърнал в едно празно създание, което нямаше дори и себе си. Празнота в съзнанието, празнота в емоциите, празнота в чувствата, празнота в сърцето. Вече нямах и скрупули, нямах морални граници - и тях ги бях загубил. Лъжите - малеее, че аз вярвах искрено на само вените си лъжи. Ако не бяха те, как щях да заспивам късно вечер. Повтарях лъжите си на ум, същите тези лъжи, които казвах на хората и вярвах на тях. Всяка вечер лъжех себе си, че повече няма да заложа, това е, това е било последния път. И идваше сутринта и аз пак потъвах в същите мисли.... "какво ще правя сега, какво ще правя с всичките си задължения" и "от къде да намеря пари, за да заложа, да спечеля и да върна живота си обратно"

А ти, ти позна ли се в тези думи? Или може би не, не защото ти "не си толкова зле", тии можеш да спреш когато поискаш или може би защото го правиш само за удоволствие? Ти, точно ти! Искам да те попитам само две неща, без да очаквам отговор от теб, но ако искаш, отговори честно пред себе си - докога ще живееш живот без право на избор? И Докога ще бъдеш поредната мъртва душа, окачена на колана на хазарта?

.............

Някъде тук може би ще ми кажеш, че съм прав. Някъде тук може би ще ми кажеш, че и ти искаш да спреш, но няма как, защото само така може да оправиш задълженията си? Или пък може би ще ми кажеш, че комарджия се умира и се залага цял живот? А защо не, да имаш някакво по оригинално оправдание? 

Истината е следната - ЗАВИСИ ОТ ТЕБ! Зависи от това дали си готов да дадеш поне толкова в посоката да се възстановиш от хазартната зависимост, колкото си дал в посоката да заложиш!  И направиш ли го, ще успееш да не заложиш днес! Само днес! Тук някъде вече сигурно си мислиш "този какво пък говори само за днес, нали искам да спра завинаги". Именно! Завинаги винаги започва от днес! И така всеки следващ ден отново и отново! За да спреш хазарта завинаги е важно да не заложиш днес, след това утре, след това другиден... 

Но как да го направиш? Как да преодолееш тези натрапчиви мисли и това огромно желание за залог? Няма да те лъжа - в началото е трудно. Но трудно, далеч не означава невъзможно. Затова не трябва да разчиташ и да се опитваш на волята си, на някакви обещания, а трябва да се облегнеш на много.... Нека го нарека патерици, с които да се научиш да ходиш отново. Първата от тях е да признаеш пред самия или самата  себе си, че си болен/болна и имаш нужда от лечение. Да признаеш и да се предадеш пред мисълта, че хазарта може да контролира живота ти само и единствено, когато залагаш, а ако ме залагаш, ти ставаш властелин над живота си. След това да приемеш това, че честността е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА! Трябва да бъдеш честен пред себе си, пред близките си, пред приятелите си. Трябва да поискаш помощ и подкрепа, за да може да вървиш по този път. Някои от нас, компулсивните комарджии вече са загубили всичките хора около себе си и те тук ще ми кажат, че вече си нямат никого - поредното оправдание! Намерете група за взаимопомощ, групите на Анонимните хазартно зависими и отидете там, там ще откриете хора, които имат същата болест и заедно се борят с нея. 

Освен патерици, имаме нужда и от бариери, бариери, които да са ограничението между нас и натрапчивите мисли за залог и реалното му поставяне! Отидете веднага в НАП и подайте заявление декларация за вписване в списъка на хазартно уязвимите лица. Друго нещо, което да направите е да ограничите достъпа си до финанси. Ако нямате пари в себе си, няма да залагате, защото хазарта се захранва така. 

И запомнете нещо важно - ако не заложите днес е прекрасно, но трябва да работите върху себе си, за да не го направите и утре!