Бягах. Бягах. Бягах от живота. Защо  ли? Не знам, нямам отговор на тези 6 букви, на този въпрос. Но бягах! И не знаех как да спра. Бягах от живота, бягах от реалността, бягах от себе си, а както се оказа бягах и от щастието, от любовта. Бягах от семейството си, от детето си, от приятелите си. Бягах от миналото си, от настоящето си, от бъдещето си. 

 Но всичко това не бе от първостепенно значение! Не беше, защото идеята и мисълта ми не беше да бягам ОТ всичко това, беше да бягам към залога! Бягах и залагах, адреналина се покачваше, допамина също. Уау, исках още и още, не исках да спирам. Исках да бягам, мислейки си, че мога да избягам. 

 И успях! Избягах от всичко. От всичко, но не и от залога, той остана с мен. Тичах към него, а в един момент остана само той с мен и до мен. Тичах към него, а в един момент остана само той с мен и до мен. И ми шепнеше в ухото "Аз и ти завинаги". 

 Започна да ме боли. Бягахме заедно, а той започна да се катери върху мен. Започнах да се уморявам. Започна да ме боли. Но бягах... Но накъде, накъде продължавах да бягам? Или може би вече не бягах на някъде, а от нещо? Но от какво? От щастието, любовта, семейството и приятелите ли? Че кой бяга от това? Обръщах се и... страх, болка,  страдание, разочарование. Всичко това ме връхлиташе и удряше право в лицето. Подяволите, това ли направих, това ли сътворих със своето бягство? Исках да спра. Не можех повече, но не знаех как. Затова бягах, бягах и не спирах. Бягах, докато останах без нищо, нищо освен него, нищо друго, освен хазартът.

 Серга отново бягам, но този път в обратната посока. Бягам назад и да - виждам разрушенията, които съм оставил след себе си, докато бягах с него. И това ме кара да продължавам да бягам. Да бягам, но този път не с НЕГО, а от НЕГО. И по-важното - да бягам към щастието, любовта, семейството, пряителите и към всичко, от което преди бягах!