*За да пиша за този текст, в главата ми е пълно с мисли за няколко конкретни хора. Искрено се надявам, че те ще видят следващите думи, ще ги осмислят и открият полезното за себе си в тях. Надявам се, разбира се, че всеки ще вземе частица за себе си!  

Все по-трудно ми става, когато науча за някой, който не е успял да продължи своето възстановяване и се "подхлъзне"(*подхлъзне е израз за човек, който спира хазарта и след дълго въздържание отново залага). Боли ме искрено. Чувствам се така, все едно не съм успял да предам философията си и начина си на мислене и живот, че не съм успял да дам позитивен пример. Боли ме много. И ме боли не само от чисто егоцентрична гледна точка, но и защото знам какво тъмни и болезнени са мислите, чувствата и емоциите на този човек след като се подхлъзне. Боли ме, наистина ме боли... 

Но няма как да не си задавам въпроса "Защо"? Отговорите вероятно за много. Вероятно варират от "не разбрах как се случи", преминават през "мислех си, че вече мога да се контролирам" и стигат до "никога не съм си мислел, че съм болен". И ако за всеки един от тези въпроси имаме рационално обяснение и начин, как да го предотвратим за да не се случи отново в бъдеще, то в този текст ми се иска да поговорим малко повече за чувствата и емоционалното състояние на един хазартно зависим от момента, в който спре хазарта, но и след това, когато са изминали години от последния залог. В този текст НЕ претендирам за изчерпателност, нито за професионално познание, а само и единствено за това, че написаното в него е плод на личен опит, както и на стотици часове разговори с други компулсивни комарджии. Но нека започнем от началото...

В началото, първите дни, седмици, че дори и месеци, след като спрем хазарта,  емоциите ни не се различават особено много от тези, които изпитваме докато залагаме. Все още в нас има огромна доза от адреналина на играта, на заемите, на заплахите от законни и незаконни лихвари и цялата палитра от "хазартни екстри". В нас бушуват мисли от едната крайност, до другата - от "спрях и ще успея" до "но как да оправя всички тези задължения без да залагам". Силни компулси за игра, следвани от силно нежелание да се връщаме в този Ад. Силни напори да залагаме отново и отново, до това да виждаме малките и ежедневни промени към добре, защото не го правим. В този момент от нашият живот, сякаш вече хазарта няма място "на масата" с нас, но в същото време не осъзнаваме, че ние все още сме зависими от него, че все още сме "във филма". В действителност не случайно, редица изследвания и специалисти споделят, че на човек му трябват МИНИМУМ 90 ДНИ, за да започне мозъка и съзнанието да се изчиства. 90 дни ЗА ДА ЗАПОЧНЕ, а не за да се изчисти! През целият този период се борим на ежеминутна база с това, което ни заобикаля - болка, отчаяние, щастие, надежда, а после пак и пак от същото... Адреналина е на макс. Допамина също. Все още сме "играчите", които сме били в игралната зала, казиното, пункта за залози или пред екрана на телефоните. Но с всеки изминал ден, това отминава все повече и повече и тогава идва... 

... празнотата. Вече сме една идея по-добре финансово. Вече всичките ни любими хора знаят за всичките неща, които са част от нас и хазартния ни живота - от лъжите, през бързите кредити, заемите от лихвари и какво ли още не. Вече не мислим ежеминутно за това, как "само тази 20ка да я пробвам и ще променя живота си". Да, вече все по-силно започваме да усещаме болката от вината, съжалението и огорчението от самите нас, главно заради всички отвратителни неща, които сме причинили на хората, които обичаме. Усещали сме я и преди, но все още е била затъпена, заглушена. Но сега, когато се появява празнотата в живота ни, тя започва стремглаво да се запълва именно с това. И тук е важно да уточня две неща: 

- каква е тази празнота и откъде идва

- как да се справим с това чувство на вина, за което говоря.

Празнотата идва от това, че години наред, единственото нещо в нашия живот, което е имало истинско значение, са били залозите. И тук не говоря само за самият акт на поставяне на залози, но и за всичко свързано около тях - мисълта за това на какво ще залагаме, как и защо не сме успели, как да намерим пари за още залози, с които този път да успеем, пак мисли защо не сме успели, после мисли как да скрием кашата, която сме създали, после още залози, а да не забравяме и всичките 20 позвънявания за последния час от хора, които сме излъгали и чакат парите си, които са били дадени назаем "само за малко". Хазарт, хазарт и пак хазарт. И това постоянно. А сега, когато вече са минали месеци без залог, когато адреналина и допамина вече не "удрят небето", в нас, в мислите ни, в живота ни се появява една празнота. 

Изключително важно е да запълним тази празнота, но признавам си - това е трудно. Всяко нещо, което изниква в живота ни, ни се струва скучно и безсмислено. Например гледаме интересен филм, но го спираме 10 пъти, защото не можем да се концентрираме и често дори не забелязваме и не се замисляме върху това, което гледаме. Излизаме с приятели, но не можем да вникнем в шегите и закачките им, просто защото сме били твърде далеч (духом, а и тялом) от тях в продължение на години. И всяко нещо, което изниква пред нас като възможност с която да запълним празнотата, ние приемаме с намръщена физиономия и нежелание. Тук е изключително важно да отбележа и един скрит капан, които може да ни изиграе много голяма шега в последствие - вглъбяването в мислите и действията за това, как да върнем кредитите си по-бързо! Много често, много компулсивни комарджии, след като спрат да залагат, започват да мислят само за това. А в последствие, рано или късно те прегарят. И това се получава, защото точно както по времето, когато са залагали постоянно, така и сега нямат никакъв друг живот. Тук в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не казвам, да не се стараем и да не работим в посока да изчистим задълженията си!!! Всъщност казвам друго - трябва да намерим БАЛАНС! Лично моя начин, лично моя съвет, е да се съгласяваме на всяка възможност и предложение, което изниква в живота ни и няма да постави в опасност нашето възстановяване! Аз започнах да чета и слушам книги - "изяждах" ги една по една. Влюбих се в готвенето и започнах да правя все по засукани рецепти, на които дори и баба ми би завидяла. Каране на колело, разходки в парка, кратки екскурзии до близки дестинации, тестване на нови места, запознанства с нови хора. Създадох и "Живот след хазарта", отдадох се на тази кауза, което също ми помага, но за това с подробности в някой друг текст. 

Та, нека обобща с няколко думи за празнотата - НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ДА ВИ ЗАВЛАДЕЕ! Намерете неща, които в последствие, ще ви накарат да се усмихвате и да се чувствате добре. 

И след като изчистих казуса с ПРАЗНОТАТА, идва другата, лично според мен по-трудната част, а именно ЧУВСТВОТО НА ВИНА... Това гадно, завладяващо и никога не ни напускащо чувство на вина... Лично при мен бе ужасяващо! Постоянно се люшках от болката и мизерията, на която обрекох семейството си, през всичката мизерия, която стоварих на приятелите си, през гнусните лъжи и измами, които стоварих на всеки, който се докоснеше до мен, за да стигнем и до чувството на вина към самия мен, за всичките изпуснати възможности и моменти. И боли от това чувство на вина, боли толкова силно, сграбчило те е за гърлото, свило се е на тежка и болезнена буца в гърдите ти, понякога те кара да се свиеш от физическа болка. И тук ще призная нещо, което вероятно няма да прозвучи много окуражаващо за мнозина - чувствам вина и до ден днешен! Имам се за човек с морал и не вярвам, че това чувство ще изчезне. НО!!! Научих се да го контролирам. За целта, колкото и егоистично да звучи, разделих вината на три: 

- вината към любимите ми хора, които ме обичат и аз обичам

- вината към мен самия

- вината към хората, които просто са преминавали през живота ми.

Първите две са силно свързани! Зададох си въпроса "как да накарам майка ми, баща ми, жената до мен, да бъдат щастливи"? Тогава осъзнах, че тези хора през всички тези години бяха до мен, т.е. те истински ме обичат. Към тях прибавих и малка група приятели, които също нееднократно са доказвали, че аз съм важен за тях. И осъзнах, че това, което ще ги направи щастливи е аз да бъда щастлив, ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ! Ако аз съм нещастен, то как те ще бъдат щастливи? Загърбих вината. Истински приех и повярвах в думите, че НЯМА КАК ДА ВЪРНЕМ МИНАЛОТО, че имаме само настоящето и от нас самите зависи, то да бъде възможно най-доброто. Започнах да обръщам внимание на малките победи, на малките успехи. Например на това, всяка сутрин да се будя и да се поглеждам в огледалото и да виждам човек, който е успял да не заложи и вчера. Например в това, да се усмихна на непознат на улицата и той да отвърне със същото. Например на това, да работя повече през дадена седмица и месец, да спечеля с честен труд повече пари, които да върна. Да се радвам, че днес е слънчев и светъл ден. Да се усмихвам, дори когато не ми се усмихва толкова много. И резултата бе налице - започнах да чувам и виждам спокойствието в очите на родителите ми, започнах да виждам усмивката на лицето на жената до мен, започнах да усещам доверието в дъщеря ми, започнах да усещам доверието и в приятелите си. А това доведе до още и несравнимо щастие в мен! 

И стигаме до третата част - хората, които са преминали през живота ми, а аз по един или друг начин съм наранил... Колкото и егоистично да звучи, но загърбих чувството на вина към тях. Не съм го забравил, не съм забравил действията си, не съм! Но осъзнах, че и това не мога да върна назад, но мога да живея смислено сега, днес и да покажа, че всеки може да сгреши, да се поправи и промени. Дали някога ще успея да изкупя вината си пред всички хора, които съм наранил? Не знам, вероятно не. Но знам, че ако аз не залагам, че ако аз живея смислено и щастливо, ако някога живота се стече така, че да мога да бъда полезен за някого, то аз ще бъда себе си, ще бъда "тук и сега" и ще мога да откликна. 

И ако си мислите, че това е всичко, то грешите! Възстановяването от хазартната зависимост е един постоянен процес! Процес на самоусъвършенстване, да надграждане, на учене. Процес на падение и възходи. И ако забравим да се движим напред, да надграждаме, то рискуваме да изпаднем в тази празнота. А изпаднем ли в нея, то това е една огромна предпоставка, отново да посегнем към това лесното, което ни обещава щастие, разкош и богатства - хазарта. Затова никога не си позволявам да спирам! И това може да звучи изморително, но в действителност не е! Ето пример от моя живот днес, почти 4 години без залог - до момента, всяка една моя отпуска от работа, бе свързана с това да работя върху личните си работни проекти. За първи път сега си казах "не, ще си почивам". И го направих, почивах си активно няколко дни, защото имах нужда съзнанието ми да си почине, да се възстанови, за да има нови сили. Друг пример - спрях кофеина. Като човек, който пиеше по 10-12 кафета на ден, това ми се струваше невъзможно, но вече е факт повече от година. Наскоро започнах да обръщам сериозно внимание и на физическото си здраве - осъзнах колко важно е това, с което се храня. Започнах да спазвам (не толкова стриктна) диета, намалих консумацията на захар, газирани напитки и всякакви боклуци, които преди поглъщах без капка угризение. И дали беше трудно? Да, определено, особено за мен. Но сега се чувствам щастлив от този свой избор, започвам да го усещам, да се чувствам все по-добре и по-добре чисто физически. Започнах да се старая да избягвам нещата, които не мога да променя, а ме дразнят и карат да се чувствам зле, например политическата ситуация в България. 

И така достигнахме до края. Какъв е живота след хазарта? Едно пътешествие, постоянно пътешествие, което ние избираме как да изживеем. Което ние избираме дали да изживеем истински или просто да преживяваме. Едно пътешествие, в което трябва да осъзнаем, че важният си ти! И когато ти, аз и всички ние сме ментално добре, няма какво да ни спре пред следващата цел. А каква е моята следваща цел? Същата, каквото беше и вчера - ДА НЕ ЗАЛОЖА И ДНЕС!